Пол Сезан (1905) - Натюрморт с ябълки и праскови

„Окото трябва да схваща, да свързва нещата“, казва Сезан, „а мозъкът ще му придаде форма“. В натюрморт, където художникът сам създава света, който рисува, всеки обект, всяка подредба, всяка гледна точка е плод на решение. Сезан е рисувал и прерисувал обектите тук много пъти. Масата, шареният плат и стомната с цветя са били част от реквизита, който е държал в ателието си. Всяка нова композиция е била ново изследване на формите и връзките помежду им.

Тук масата неочаквано се накланя, пренебрегвайки традиционните правила на перспективата. По същия начин виждаме стомната в профил, но ни е позволено и да надникнем в нея. Парадоксално, именно верността на Сезан към това, което е виждал, обяснява това „отричане“ на логиката и триизмерното пространство. Не толкова, че той умишлено сплесква пространството. По-скоро се концентрира върху самите обекти, вместо върху перспективната схема – „кутията с въздух“, в която те съществуват. Сезан е работил бавно и обмислено. В продължение на дни той е премествал статива си, рисувайки различни обекти – или дори един и същ – от различни точки на гледна. Всеки път е рисувал това, което е виждал. Именно поглъщането му в процеса на рисуване е тласнало творчеството му към абстракцията.